Директива за вентилация – не само във времето на Corona
Corona пандемията постави важния въпрос за правилната вентилация, защото чистият въздух осигурява здравословна среда и държи концентрацията активна. Какви технически и психологически взаимни връзки съществуват, които налагат проветряване на всеки 20 минути, показват изследванията на ift Розенхайм. От тези изследвания лесно се стига до точните препоръки за елементарното проветряване например на класни стаи. Фактори, които оказват влияние, са например големината на помещенията, площта на отваряемите части на прозорците, запълването на помещението или външните температури.
Политиката и управата показаха през периода на Corona пандемията колко важно е проветряването на помещенията за минимизиране на опасността от зараза. За съжаление през последните 20 до 30 години в повечето случаи прозорците са подчинени на финансовите аспекти, а не на техническите. Ето защо неподходящото разделяне на отваряемите части, недостатъчният им брой и разположението в помещенията възпрепятстват правилното проветряване. В много класни стаи или офисни помещения има твърде малко отваряеми прозорци или те са така разположени, че не позволяват кръстосана вентилация. Тези условия възпрепятстват осигуряването на нужното здравословно качество на въздуха.
Проветряване
За добро качество на въздуха се препоръчва средна стойност на концентрацията на въглероден двуокис от 1000 ppm (ppm – брой частици на милион). Ограничаването на съдържанието на въглероден двуокис е от съществено значение за училища и офис помещения. Без проветряване тази стойност се увеличава бързо и достига недопустимата стойност от 2000 ppm. Тъй като в училищата няма климатични системи, проветряването през прозорците остава единствената възможност за постигане на чист и беден на вируси въздух. Фокусирането върху чисто филтриране на вируси е доста недомислено, защото не се прави нищо за намаляване на вредната концентрация на СО2.
Симулаторни изчисления на ift Розенхайм за типична класна стая показват, че проветряването при достатъчни по площ отваряеми части на прозорците и умерена големина на класовете може да се постигне например при комбинация на постоянно проветряване при отворени по долна ос прозорци и ударно проветряване през междучасията. Ако се използва само отвореното по долна ос положение на прозорците, най-често не се постига нужната вентилация.
Ударното проветряване обаче води до неприятно усещане, особено през студените зимни месеци. Освен това през отворените прозорци навлиза уличният шум. От друга страна, през летните месеци при пълното отваряне на прозорците отвън прониква топъл въздух, който нарушава температурния комфорт в помещенията.
Най-добре е вентилацията на сградите да се случва в зависимост от нуждата, така че енергийните разходи, както и СО2 емисиите да се намалят достатъчно. Измервателни уреди за определяне на количеството въглероден двуокис са възможно решение, тъй като концентрацията на СО2 е добър индикатор за насищането на въздуха с аерозоли, фин прах и други замърсители, с това и с Corona вируси.
Ето защо проектирането на прозорците при новите сгради, както и при санирането на съществуващите трябва да се осъществява с отчитане на всички параметри. Автоматизирани и независими от действията на обитателите прозорци и слънцезащитни системи във връзка с децентрализирана хибридна вентилация са в подкрепа на добрите условия за учебната и работната среда. В момента ift Розенхайм разработва директива с указания, диаграми и помощни инструменти за изчисление, както и концепции за обучение за проектиране, които да са в подкрепа на архитекти, проектанти и експерти при проектиране на вентилацията.
