Време за активни действия
При производството на стъкло устойчивостта и кръговата икономика определят работните и производствените процеси. При производството на цилиндрично стъкло това отдавна е практика, за плоското стъкло обаче има някои трудности.
Независимо дали става въпрос за рециклиране на суровини или за системи за събиране на старо стъкло, в Германия рециклирането има вече традиция, което спестява суров материал, енергия и води до намаляване на емисиите от въглероден двуокис.
Трудностите се явяват при плоското (флоатното) стъкло, което за съжаление не може да се рециклира безкрайно. Изискванията към качеството са много високи. Независимо какво е било тяхното предназначение, плоските стъкла постъпват под всякаква форма в заводите за рециклиране. По тях може да има топлоизолиращо или друго покритие или да са с керамичен печат в цвят. Възможно е също така да са армирани и в структурата им да има още тел. Това всичко затруднява процеса на подготовка и намалява възможностите за повторно използване на стъклата. А стъкла, комбинирани с някакви функции, в бъдеще ще се появяват все по-често. С това се увеличават и предизвикателствата.
Пътища за събиране на стъкло
В основни линии плоските стъкла се събират от две направления. От една страна, например от самия производствен процес, при рязането или закаляването му. Възможно е такива стъкла да бъдат стопявани директно във вани за топене на плоско стъкло и да бъдат връщани в производството, тъй като са много близки до първоначалното стъкло. При покрития, ламиниране или други функционални покрития това вече не е толкова просто.
Още по-трудно стоят нещата при събирането от второто направление, откъдето идват стъклата, например от дограмите и фасадите, както и стъклата от автомобилната индустрия. Те поставят управлението на рециклирането пред по-сериозни предизвикателства, защото съдържат различни допълнителни материали, които са от различно естество. Това могат да бъдат от PVB фолиа и пластове течен кристал до различни метали. В същото време едва ли съществуват структури, които да определят събирането и подготовката на такива стъкла за рециклиране, нито на национално, нито на европейско ниво. Технически, инфраструктурни и икономически рамкови условия държат в момента наличните потенциални възможности на ниво от 37% от влаганите стъкла.
Пример Холандия
В Холандия е разработена система, която покрива цялата страна. След инициатива от 2000 година за изграждане на система за рециклиране през 2002 г. е основана организацията Vlakglas Recycling Nederland. Всички видове плоско стъкло, дори армираното или триплексите, се събират от организацията и се преработват във вторична суровина. Базата за това са създадените пунктове за събиране в предприятията на производителите на стъкло или тези, които го обработват, в центрове за вторични суровини или в поставени контейнери, предоставени на предприятия за къртене и извозване.
Разходите по системата за събиране на плоско стъкло се финансират от предписана такса за рециклиране. Тя се определя от площта на произведеното или внесеното стъкло. През 2019 г. Vlakglas Recycling Nederland събра 80 000 тона плоско стъкло, което е подготвено за преработка и върнато обратно за производство на ново стъкло. За съжаление процентът на събиране е още малък. По-голямата част от плоското стъкло отива, както е в другите държави, за производство на бутилки, стъклен амбалаж или за производство на стъклена вата. Дългосрочно организацията си е поставила за цел да достигне квота от 20% на рециклираното и върнатото в производството стъкло.
Масовите потоци в Европа са още непознати
За съжаление масови потоци от връщано плоско стъкло не се срещат в нито една от европейските държави. Изследване на ift Розенхайм събра данни за рециклиране на плоско стъкло от производители, сдружения, дограмаджии. За съжаление много от заинтересованите страни не можаха или не искаха да предоставят информация, така че данните са основно на базата на полученото от рециклиращата индустрия. Независимо от усилията на авторите на проучването резултатите са откъслечни и доста противоречиви. Изследвания от други европейски държави допълват картината. Изследване на ARUP за Великобритания действително показва, че някои от производителите на прозорци подобряват процеса на рециклиране в рамките на Social Corporate Responsibility, но и тук става ясно, че без законов стимул не могат да се очакват значителни промени. Сравними резултати показва и изследването на REVALO във Франция.
За да се познават структурите за събиране на материал в отделните държави, е необходима база за анализ на потоците. Нито инфраструктурно, нито правно съществува достатъчна информация, така че да се проследи вярно материалът и да може производителите да се организират по начин, който да увеличи потока и количеството на връщаната обратно в цикъла суровина. Разговори с форума Glass for Europe и Сдружението на европейската индустрия по рециклиране FERVER показват голямо единомислие в поставените цели.
Устойчивостта започва от проектирането
Тъй като досега едва бе възможно да се определят точните количества на потоците, става необходимо да се дефинира специфична стойност например от дейностите по саниране. Тогава може да се направи по-точен финансов анализ на събираемостта на плоското стъкло. Обикновено големите разходи възпрепятстват рециклирането на дограми. Първото препятствие е разделянето им от другите строителни отпадъци, демонтажът на самите прозорци – също.
Трябва да се отчетат и разходите за работната ръка, необходима за разглобяването на дограмата. За съжаление в някои страни все още не е възможно стъклото да бъде депонирано заедно с други материали. С това се губят ценни суровини. В бъдеще ще бъде изхвърлян още повече стъклен материал, който трябва да се обработи и рециклира. За да може дълготрайно да се работи икономически изгодно, се изисква да се усъвършенстват технологиите за разделяне и да се направи обща оценка на процеса. Мерките са спешно необходими, преди да се появи още един продукт на пазара, защото устойчивостта започва от разработката на продукта.
Необходимо е да се направи още много в тази насока. Валидната европейска директива за отпадъците още днес показва, че стъклото със сигурност може да има голям принос към затворения цикъл на икономика. Потенциалните възможности далеч не са използвани, за да се постигне устойчивост. Знае се какви крачки трябва да се изминат, така че да се дадат конкретни предписания.
Aвтор Гезине Бергман, Forum Glastechnik
