реклама
Кога една драскотина по вратата е дефект?
При транспорт, монтаж и довършителни работи по дървени врати и дограма могат да се появят драскотини, наранявания и други видими дефекти. Често именно тогава възникват спорове между производители, монтажници и клиенти: Кога един дефект по повърхността е приемлив? Кога се налага ремонт или подмяна на вратата? И при какви условия трябва да се извърши визуалната оценка?
Отговорът не би трябвало да зависи единствено от това колко силно се впечатлява отделният човек от дадената следа. При оценката на видимите повърхности съществуват определени условия, при които трябва да бъде извършена проверката.
Не всяка видима следа е основание за рекламация
При готова и монтирана интериорна врата дефектите се оценяват визуално при условия, близки до нормалното използване на помещението.
За ориентир може да се използва директивата на ift Розенхайм HO-11/2 „Визуална оценка на интериорни врати от дървесина и съдържащи дървесина суровини, както и на други материали“. В нея са описани условията за извършване на визуална проверка и принципите за оценяване на установените повреди.
Опитът на експертния център на ift Розенхайм показва, че споровете относно повърхностни дефекти на интериорни врати се срещат все по-често. Една от причините е, че клиентът и производителят понякога разглеждат една и съща повреда при съвсем различни условия.
От колко близо трябва да гледаме?
Това е един от най-важните въпроси.
При оценката на визуално разпознаваеми дефекти се приема разстояние около 1,5 m между наблюдателя и повърхността на вратата. Височината на погледа е приблизително 1,7 m.
Тези условия не са избрани случайно. Те приблизително съответстват на начина, по който човек възприема интериорната врата при нормално използване на помещението.
Следователно една повреда, която се вижда само когато човек се приближи на няколко сантиметра от повърхността и започне внимателно да я търси, не трябва автоматично да се приравнява с дефект, който се забелязва от нормалното разстояние.
А какво осветление трябва да използваме?
И тук има значение как се извършва проверката.
Оценката трябва да се прави при условия на осветяване, характерни за помещението – както при дневна светлина, така и при типичното изкуствено осветление.
Не се използват условия, които изкуствено подчертават повърхностните неравности или драскотини.
Затова при визуалната оценка не са допустими:
- директно насочени слънчеви лъчи;
- прожектор или друго силно насочено изкуствено осветление;
- светлина, насочена непосредствено към проверяваната повърхност.
Причината е проста: начинът, по който пада светлината върху една повърхност, може драматично да промени това, което виждаме.
Една едва забележима драскотина при нормално осветление може да стане силно контрастна, ако върху нея се насочи прожектор под подходящ ъгъл. Това обаче вече не представлява типичната ситуация, при която се използва интериорната врата.
Практическото правило
При спор за повреда по видимата повърхност на дървена интериорна врата въпросът не е само:
„Вижда ли се дефектът?“
По-важният въпрос е:
„Вижда ли се при нормалните условия, при които вратата се използва и възприема?“
Това разграничение е съществено както за производителя, така и за клиента. В противен случай една повърхност може да бъде обявена за дефектна само защото е разглеждана от необичайно малко разстояние, под силно насочена светлина или при условия, които нямат отношение към нормалната експлоатация.
Как да се извърши коректна визуална оценка?
При установяване на повреда е добре първо да се възпроизведат нормалните условия на наблюдение:
1. Вратата трябва да бъде монтирана и да се разглежда като готов елемент от интериора.
2. Наблюдението се извършва от около 1,5 m.
3. Височината на погледа е приблизително 1,7 m.
4. Използва се нормално дневно или типичното изкуствено осветление на помещението.
5. Не се използват прожектори или други насочени източници, които подчертават повърхностни несъвършенства.
Така визуалната оценка се доближава максимално до реалните условия на експлоатация.
Защо това е важно?
При интериорните врати визуалното качество е съществена част от възприемането на продукта. Но визуалната оценка също трябва да има обективни правила.
Това е особено важно при рекламации, при които клиентът и производителят имат различна представа за това какво представлява приемливото качество на видимата повърхност.
Вместо въпросът да се решава субективно – „аз го виждам“ срещу „при мен не се вижда“ – определените условия за наблюдение дават възможност оценката да бъде извършена по сравним и възпроизводим начин.
