Нови изисквания за проверката и класифицирането на окачените фасади
Фасадите са сложни елементи, чиято функция се доказва с изпитвания по актуалните норми. Промени в процедурата по изпитване правят съществуващите документи от изпитването невалидни и издаването на СЕ маркировката вече е недопустимо. В актуализираните норми EN 12153 (за изпитване) и EN 12152 (за класифициране) настъпват важни промени в изпитването и класифицирането на въздухоплътност. Производители на фасади и фасадни системи трябва внимателно да проверят сертификатите от изпитванията, с които разполагат, дали отговарят и на промените в изискванията.
В продуктовите норми за окачени фасади EN 13830:2003 нормите за изпитване и класифициране EN 12153 и EN 12152 съгласно абзац 4.4 са залегнали “без дата”. Това означава, че трябва да се използва винаги актуалното им състояние при съставянето на СЕ маркировката, така че да са спазени нормативните и строителните изисквания.
Промените
Ето защо производителите на фасади и фасадни системи (системни доставчици) трябва да са запознати със съществените промени и да ги спазват.
- Досега опционално посочената технология за изпитване в EN 12153 за определяне на въздухоплътност при вятър с отрицателен знак (засмукване) сега става задължителна.
- При описанието на класификацията клас АЕ съгласно EN 12152 трябва да се посочи максималния натиск, с който е проведено изпитването. Например възможна е само класификацията АЕ+1200, когато въздухоплътността на една окачена фасада е изпитана при натоварване от 1200 Ра.
- Въвеждане на нова класификация за въздухоплътност при отрицателен натиск (Windsog), така че в докладите за класификация от сега нататък ще бъде посочена не една, а четири класа.
Какво следва?
Производители на фасади и фасадни системи (системни доставчици) трябва да прегледат отново внимателно сертификатите от изпитванията дали отговарят на тези изисквания и да проверят дали се налага да ги изпитат отново. Притежаващите сертификати от изпитвания, издадени от ift Розенхайм по принцип не се нуждаят от нови изпитвания и сертификати, защото институтът по прозоречна техника още от 2000 година, при появата на първите норми за изпитване при засмукване от вятър, провежда изпитванията и по тази технология. По тази причина притежателите на сертификат от ift Розенхайм принципно не трябва да се притесняват и могат коректно да съставя СЕ маркировката.
Какво да се прави?
За да могат съществуващи сертификати по “старите норми” да бъдат използвани за СЕ маркировка, производителят на фасадата, респективно системният доставчик трябва да се свърже с независимата акредитирана лаборатория, която е извършила изпитванията. Тя ще реши дали фасадата трябва да се подложи отново на проверка, или може да се проведе повторно изпитване по съкратена процедура. Ако това е възможно, се съставя документ за оценка, който да включва новите класификации. За тази проверка ift Розенхайм разполага с богата нормативна база данни и за оценка на качествата може да използва дигиталния архив със съответните резултати и документи от изпитвания. Изхождайки от опита си, институтът е на мнение, че в повечето случаи няма да има нужда от повторно провеждане на изпитвания.
Освен това трябва да се обърне внимание и на следните аспекти, които са нови, но често са интерпретирани погрешно:
1. Приложението на новите норми за изпитване и класифициране засягат и фасадни проекти, които се изисква да бъдат изпитани по международни правила (например CWCT – Centre for window and cladding Technology).
2. Ако окачени фасади се изпитват във връзка с предварително изработени каменни елементи, които са в контакт с фасадната конструкция, площите и фугите към камъка не трябва да са част от изпитването. Това означава, че в изпитването за класифициране се включват единствено фуги и площи на същинската окачена фасада. Една “информативна” проверка на цялата конструкция (фасада+камък) като допълнение, естествено, е възможна.
3. Изпитване на отваряеми части по EN 12153 е възможно, но класификация – не. Ако се изисква класификация на отваряемите елементи, то тя се извършва в отделно изпитване по подходящата технология съгласно EN 1026, което изисква класифициране по EN 12207.
