реклама
Влиза в сила заповедта на МРРБ относно процедурата за сертифициране на вътрешни пешеходни врати
Наближава крайният срок – октомври 2026 година, определен със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно работната процедура за сертификация на съответствието на вътрешните пешеходни врати. След посочения срок всяка произведена и монтирана вътрешна врата, независимо от нейните функции (без специфични изисквания, противодимни или противопожарни), трябва да бъде сертифицирана. Нейното производство задължително ще се контролира от външен независим орган. Това засяга всяка поръчка – от големите държавни поръчки до отделния краен частен клиент.
Тъй като общият европейски стандарт за вътрешни врати EN 14351-2 все още не е хармонизиран (не е публикуван в Официалния вестник на ЕС с начална дата за задължително прилагане), към момента за обикновените вътрешни врати НЕ се издават CE маркировка и Декларация за експлоатационни показатели. За да се гарантира обаче проследимост на вложените материали, компоненти и изпълнение, всяка държава-членка на ЕС има свободата да избере собствена национална процедура, която е валидна до момента на хармонизиране на общоевропейския стандарт.
България е избрала въвеждането на Национална система за оценка, която на практика повтаря изключително тежкия и скъп режим за сертифициране, прилаган за противопожарните врати. Това решение превръща най-обикновената интериорна врата, която всеки има в дома (за баня, спалня или кухня) в продукт с висока степен на регулаторен риск, без за това да има реална техническа или логическа обосновка. И докато режимът за контрол на противопожарните врати е повече от задължителен, отговорен и неоспорим, тъй като спасява човешки животи, както и културно и историческо наследство, то при съвсем тривиалните врати, които всеки има в дома си – за тоалетната, спалнята или кухнята, си задаваме въпроса: кому е нужна процедурата при тях?
Пак ли демокрацията е виновна?
Вместо определянето на по-лек режим, например на самодеклариране или вътрешен заводски контрол, както правят много други държави, или който съвсем естествено произтича от упражняването на стандарта ISO 9001 (по който работят болшинството от фирмите), страната ни е заложила на процедура, която изисква непрекъснат външен одит и необосновани финансови инвестиции от бизнеса.
Мнозина ще си кажат: „Е какво толкова, ще се плати веднъж тази такса и толкова. Защо е тази драма?“. Отговорът е елементарен: Драмата е в това, че тази регулация връзва ръцете на работещите по веригата!
Клиентът се поставя в патова ситуация!
Той инвестира хиляди евро в обекта си и иска дограмата и вратите му да са в един стил и от един доставчик. Фирмата обаче му казва: „За прозорците и външната врата няма проблем – правим ги по твоя проект. Но за вътрешните врати нямаш право на избор. Избираш само този един вариант, за които сме сертифицирани, и плащаш повишена цена. Ако не ти харесва – намери си решение.“
Това унищожава свободната конкуренция и свободния пазар! И най-големият абсурд: целият този административен и финансов ад се въвежда „временно“ – за период от година-две, докато ЕС хармонизира общия стандарт EN 14351-2. Кому е нужно това безумие?
А кой ще плати сметката?
Клиентът и дограмаджийският бранш! Защо и у нас държавата не въведе разумен преходен режим, който да НЕ води до необосновани разходи, изкривяване на пазара и ненужно утежняване на ежедневната работа? Защо трябва да се източват финансови ресурси от бранша за производство на врати и прозорци? Кой печели от това?
Във всички случаи – не и крайният клиент, не и производителят, не и секторът за производство на врати и прозорци!
