реклама
Недостигът на жилища, демографските промени и нарастващите строителни разходи променят изискванията към жилищното строителство в Европа. Как да се използва по-ефективно съществуващият сграден фонд, как да се изгражда по-икономично и какви жилищни концепции отговарят на новите потребности? Тези въпроси са в центъра на BAU 2027 – водещото международно изложение за архитектура, строителни материали и строителни системи, което ще се проведе от 11 до 15 януари 2027 г. в Мюнхен под мотото „Жизнена среда в процес на промяна“.
Производители, архитекти, проектанти и специалисти от строителния сектор ще представят решения за по-икономично строителство, модернизация и преустройство на съществуващи сгради, гъвкави жилищни концепции и устойчиво развитие на градските квартали.
Основните тенденции могат да бъдат обобщени в три направления:
- Недостиг на жилища и демографски промени: по-ефективно използване и преосмисляне на съществуващия сграден фонд.
- Икономично жилищно строителство: опростени строителни процеси, нови стандарти и оптимизиране на разходите.
- Жилищата на бъдещето: гъвкави пространства, споделени зони и квартали с кратки разстояния до основните услуги.
Начинът, по който хората живеят и избират къде да живеят, се променя, а заедно с това се променят и задачите пред проектирането и строителния сектор. Демографските тенденции, структурата на домакинствата, както и новите форми на живот и работа определят какви жилища ще бъдат необходими в бъдеще. Това поставя строителството пред нови предизвикателства: от работата със съществуващия сграден фонд през стандартите и процесите при новото строителство до организацията на жилищната среда в сградите и кварталите.
Колко различни са първоначалните условия, показват актуалните данни. Според Федералната статистическа служба на Германия (Destatis) през 2025 г. са били завършени 206 600 жилища – с 18% по-малко спрямо предходната година. Същевременно броят на издадените разрешения за строеж на жилища достига 238 500, което представлява увеличение с 10,8%. Докладът Bau-Monitor 2026 на Pestel-Institut, представен през август 2026 г., оценява настоящия недостиг на жилища в Германия на 1,35 милиона. Същевременно според преброяването от 2022 г. в страната са били незаети около 1,9 милиона жилища, или 4,3% от жилищния фонд. Тези данни показват, че наред с необходимостта от ново строителство съществува значителен потенциал за по-ефективно използване на наличния сграден фонд.
Недостигът на жилища не е проблем само на Германия. Според Европейската комисия в Европа трябва да се изграждат над два милиона жилища годишно, за да се покрие търсенето – с около 650 000 повече от сегашния обем. В доклада си World Cities Report 2026 организацията на ООН за населените места UN-Habitat оценява глобалния недостиг на жилища на 288 милиона жилищни единици, като оценката се отнася за 2023 г.
Съществуващият сграден фонд – неизползван потенциал за жилища
Адаптирането на съществуващите сгради към новите изисквания по икономически ефективен начин и с разумни разходи все по-често се превръща в задача на проектирането.
Изследователският проект „Einfach Um-Bauen“ („Просто преустройство“), осъществяван от Техническия университет в Мюнхен, разглежда различни стратегии за обновяване на типични многоетажни жилищни сгради от следвоенния период. Резултатите показват значението на мерките, съобразени със спецификата на конкретната сграда, и необходимостта от оценка на съотношението между вложените ресурси и постигнатия ефект. Това поставя под въпрос универсалното прилагане на мащабни стандартизирани решения.
Законодателството също започва да разглежда съществуващия сграден фонд чрез по-специфични изисквания. Пример за това е така нареченото правило за „олдтаймери“ (Oldtimer-Regelung) в Северен Рейн-Вестфалия, в сила от 1 септември 2026 г. При определени преустройства, промени на предназначението и надстроявания на съществуващи сгради не се изисква автоматично всички съществуващи строителни елементи да бъдат приведени към действащите стандарти за ново строителство. Вместо това на преден план излизат законовите цели за защита и безопасност, включително пожарната безопасност.
Подобни възможности за гъвкавост са особено важни, когато площи, използвани досега за други цели, трябва да бъдат превърнати в жилищни. Наред с надстрояването и уплътняването на застрояването, промяната на предназначението на офисни и търговски имоти се разглежда като значителен потенциал. В Германия през 2024 г. са били незаети около 11 милиона квадратни метра офисни площи, като към края на 2025 г. оценките вече достигат 12,5 милиона квадратни метра. Преустройството на част от тези имоти в жилища би могло да допринесе за увеличаване на жилищния фонд. Реализацията обаче зависи от строително-техническите, икономическите и устройствено-правните условия. Именно към това са насочени и федерални програми като „От търговски площи към жилища“ (Gewerbe zu Wohnen).
По-ниски строителни разходи чрез опростяване и индустриализация
Допълнителното ново строителство остава необходимо на пазарите с остър недостиг на жилища. Предвид високите строителни разходи обаче все по-важен става въпросът кои стандарти, техническо оборудване и процеси са действително необходими за качественото жилищно строителство.
Първите резултати от изпитването на концепцията за сгради от тип E (Gebäudetyp E), насочена към опростяване на строителството, показват, че възможностите за оптимизация обхващат различни области – от звукоизолацията и концепциите за отопление и вентилация до процесите на проектиране и възлагане на строителството.
Междинният доклад за пилотните проекти в Бавария същевременно показва, че по-опростеното строителство не означава автоматично по-малко усилия за проектиране. Напротив, то изисква решения, съобразени с конкретния проект и отговарящи на правните изисквания.
„Би било желателно отново да говорим за качествата на дълготрайността и опростяването в строителството, вместо да оценяваме всичко единствено въз основа на показатели за ефективност и стандарти за комфорт“, обобщава проф. Елизабет Ендрес от Техническия университет в Брауншвайг, научен ръководител на пилотните проекти за сгради от тип E.
Стандартът Hamburg-Standard разширява този подход, като обхваща целия процес на реализация на сградата. Техническите, конструктивните, проектантските и свързаните с разрешителните стандарти се анализират с цел установяване на възможностите за икономии. Целта е строителните разходи да бъдат намалени с до 2000 евро бруто на квадратен метър жилищна площ. Предвидените икономии са резултат от оптимизиране на стандартите, проектантските решения, техническото оборудване и административните процедури.
По-високата степен на индустриализация в строителството също се разглежда като средство за повишаване на производителността. Серийните и модулните системи, предварителното производство на елементи и интегрираното дигитално проектиране могат да съкратят сроковете за строителство и да намалят необходимия персонал. Публикация в изданието ifo Schnelldienst обаче показва, че при сравними изисквания тези сгради не са автоматично по-евтини към момента. Предимствата по отношение на разходите се проявяват предимно при увеличаване на производствените обеми, натрупване на опит и по-широко внедряване на дигитализирани процеси.
Жилището на бъдещето: гъвкави пространства и кратки разстояния
Промените в размера на домакинствата, етапите от живота и формите на труд променят изискванията към жилищата, сградите и кварталите. Гъвкавите разпределения, общите помещения и така наречените „трети места“ могат да поемат функции, които досега са били свързани предимно с личното жилищно пространство. Така качеството на жилищната среда все повече зависи и от условията извън собственото жилище.
Изследване на Федералния институт за строителни, градски и пространствени изследвания (BBSR) от 2025 г., основано на анализ на 24 вида ежедневни услуги и дейности, показва, че характеристиките на т.нар. 15-минутен град вече са значително по-разпространени в Германия, отколкото обикновено се предполага.
При този принцип градската среда се организира така, че основните услуги и места за ежедневни дейности – магазини, здравни и медицински услуги, образователни институции, детски градини, места за отдих, спортни съоръжения, заведения и спирки на обществения транспорт – да са достъпни в рамките на 15 минути пеша или с велосипед. Целта е ежедневните задачи да могат да се изпълняват с по-малко пътувания с автомобил, като същевременно се подобряват качеството на живот, достъпността и местната инфраструктура.
Този принцип е особено важен при изграждането на нови квартали и при обновяването на съществуващите градски райони. Следователно потенциалът за развитие на кварталите се крие преди всичко в усъвършенстването на съществуващото смесено използване на териториите, осигуряването на кратки маршрути и подобряването на местната инфраструктура.
BAU 2027: решения за жилищната среда на бъдещето
Променящите се жилищни потребности поставят нови задачи пред проектирането и строителния сектор – както при съществуващите сгради, така и при новото строителство и развитието на кварталите.
На изложението BAU 2027 производители, проектанти и научноизследователски институции ще представят решения за преустройство, промяна на предназначението и уплътняване на застрояването, за по-опростени и по-силно индустриализирани строителни методи, както и за гъвкави концепции за използване на пространствата в сградите и урбанизираната среда.
BAU 2027 ще даде възможност на специалистите да се запознаят с актуалните разработки и практически решения, които ще определят посоката на развитие на жилищното строителство, сградните технологии и градската среда през следващите години.
Източник: bau-muenchen.com
